Мнение: Аз съм учен по ваксини. Опустошителните въздействия на колебанието относно ваксината докоснаха и моя живот
Бележка на редактора: Мохамед Басиуни е специалист по създаване на ваксини в Института за медицински проучвания на Бил и Мелинда Гейтс. Мненията, изразени в този коментар, са негови лични. Прочетете повече в CNN.
Като родител и откривател, който се концентрира върху имунизациите, постоянно се уверявах, дружно със брачната половинка си, че нашите деца получават всички ваксини, предложени от нашия доктор. Но когато огромният ми наследник беше малко дете, нямаше ваксина против ротавирус. Той получи тежка ротавирусна зараза, разви дехидратация дружно с други животозастрашаващи признаци и трябваше да бъде приет в болница цяла седмица. Бяхме признателни, че оцеля.
Случи се по този начин, че тогавашните ми проучвания поддържаха клинични изпитвания, оценяващи претендент ваксина против ротавирус. Тази работа беше сполучлива и се оказа, че имунизациите са ефикасни. Още един път почувствах признателност — този път за животите, които щяха да бъдат пощадени, и за многото милиони деца, които нямаше да страдат от инвалидизиращата болест, която моето лично дете беше претърпяло.
В Саудитска Арабия, където живеехме по това време, двете ми по-малки деца получиха ротавирусни ваксини, както им предложиха лекарите. Наистина доста страни в Близкия изток утвърдиха имунизацията. И изследователи от Националния институт по опазване на здравето в Съединени американски щати откриха, че имунизацията също „ доста понижава хоспитализациите и смъртните случаи в Африка “.
Очакванията бяха, че доста животи по света ще бъдат избавени с помощта на ротавирусната ваксина. И в действителност, животи бяха избавени - когато беше управлявано.
Имам рядка вероятност: както персонално, по този начин и професионално, видях въздействието на сериозните болести и обещанието за нови ваксини, до момента в който се създават. За страдание, аз също видях по какъв начин тези принадлежности не са универсално възприети. Аз и сътрудниците ми не разчитахме на това, което стана известно като колебание по отношение на имунизацията. Не всички съученици на децата ми получиха ротавирусна ваксина и ги видяхме да се разболяват - от време на време съществено. В доста случаи родителите им просто не са виждали цената на имунизациите.
Сдържаността против имунизациите — разрастващо се събитие в Съединените щати — в този момент е очевидно и възходящо световно събитие. Според моя опит доста африкански родители са отказали ваксини дори когато имат достъп до тях. Но избирайки срещу имунизацията, те рискуват те или техните близки да се заразят с предотвратими посредством ваксина заболявания, чиито последици могат да бъдат много съществени.
Дори за заболявания, които науката значително е победила, стремежът да се разработят усъвършенствани ваксини е безконечен. Настоящите ми проучвания поддържат клиничните изпитвания, оценяващи претендент ваксина против туберкулоза (ТБ), заболяване, което убива повече от милион души всяка година. Това може да е първата нова ваксина против туберкулоза от 100 години. Настоящата ваксина, BCG, е една от първите, които получават бебетата, но работи добре единствено при деца. Тя не обгръща възрастни и юноши, плануванаъа цел за претендента за ваксина, върху който работя.
Отново видях пагубните резултати на тази предотвратима болест в личното ми семейство. Моят шурей имаше туберкулозна зараза, устойчива на медикаменти, на 20 години. Той беше здрав и атлетичен, само че инфекцията и лекуването й бяха толкоз тежки, че му се отразиха извънредно.
Хапчетата го оставиха замаяни и го лишиха от силите му. След две години той най-сетне беше оздравял, само че загуби 20 кг (44 паунда) в процеса. Отне му още година и половина, с цел да се възвърне. Вече е изцяло възобновен, само че ми се желае да е съумял да се наслаждения на по-здрави години през младостта си.
Сега, по целия свят, виждаме обезпокоителен скок на морбили, заболяване, което смятахме, че държим под надзор.
Миналата година се следи почти два пъти повече инфекции с морбили в съпоставяне с миналата година и 2024 година към този момент е на път да засенчи този брой. Повече от 50 държави са докладвали огромни огнища, макар имунизациите, които работят, и необятно публикуваните старания да се подсигурява, че всички деца са ваксинирани. Тези числа са изключително тревожни, защото учениците се приготвят да се върнат в класните стаи, където ще бъдат в близки пространства с други деца, доста от които ще бъдат неимунизирани.
Броят на децата, които не съумяват да получат цялостния си набор от ваксини, доближи своя връх по време на пандемията COVID-19, само че от този момент е намалял от 18,1 милиона деца през 2021 година до съвсем 13 милиона през 2023 година Но този брой към момента е прекомерно висок — предотвратим с ваксина болести годишно убиват към 700 000 деца под 5-годишна възраст, като съвсем всички от тези смъртни случаи се случват в страните с ниски и междинни приходи.
Всеки може да види това, несъмнено, защото тези огнища на морбили не престават да се появяват макар една от най-ефективните ваксини, създавани в миналото. Хората даже прибягват до принуждение, стреляйки по работещите против полиомиелитни ваксини и полицейските чиновници, които ги пазят, както се случи при започване на юни в Пакистан - една от двете страни в света, където полиомиелитът към момента е ендемичен.
Важно е да оценяваме имунизациите като подарък от медицината и да сме сигурни, че децата ни няма да страдат от заболявания, които са изцяло предотвратими. Ваксините са безвредни, подробно оценени и могат да предотвратят толкоз доста болести и гибел.
Да, би трябвало да разберем, че имунизациите са като всички други медикаменти, защото имат евентуални странични резултати. Въпреки това, родителите не би трябвало да се двоумят да имунизират децата си; големите изгоди надалеч надвишават рисковете.
